Безплатни консултации с топ уролог-хирург на 28 и 29 юни […]
бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ 120, Пловдив
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА РОГОВИЦА?
При различните заболявания съществуват различни степени на успеваемост. Степените на успеваемост варират между 60% и 95%.
С КАКВО Е ПО-РАЗЛИЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА РОГОВИЦА ОТ ТРАНСПЛАНТАЦИИТЕ НА БЪБРЕЦИ, ЧЕРЕН ДРОБ ИЛИ ДРУГИ ОРГАНИ?
Важно предимство на трансплантацията на роговицата пред трансплантациите на други органи е фактът, че това представлява трансплантиране на тъкан без кръвоносни съдове. Поради тази причина, степента на отхвърляне е по-ниска в сравнение с другите органи.
МОЖЕ ЛИ И ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА РОГОВИЦА ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕНА ОТ РЕЦИПИЕНТА?
Представлява подменяне на роговицата (прозрачната част) на окото с нова тъкан, взета от друг човек. Вътрешните части на роговицата, които представляват 95% от нея, не могат да се подновяват от само себе си. Затова, болестите в тази област могат да причинят трайно увреждане на зрението. При подобни болести може да се наложи трансплантация на роговица. Сред тези болести могат да изброят заболявания като кератоконус, роговични инфекции, наранявания на роговицата, наследствени болести на роговицата, нараняване на роговицата вследствие на очни операции.
Трансплантациите, при които се извършва трансплантация само на болния участък се нарича ламеларна (частична) трансплантация. Предните части на роговицата, които заемат около 95% от нея (строма и епител) изпълняват функцията на стена, обаче, задните части, които заемат 5% (плътен слой и ендотелен слой) правят роговицата прозрачна. В основна степен, отхвърлянията на трансплантациите се причиняват срещу тази 5%, осигуряваща прозрачността и живостта част. Докато при някои болести заболява само предната част, то при други заболява само задната. Затова се трансплантира само болната част и така се осъществява много малка промяна.
Съществуват 2 основни начина. Това са:
1) ПРЕДНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ (DALK)
2) ЗАДНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ (DSEK, DMEK)
3) ТРАНСПЛАНТАЦИИ С ПОМОЩТА НА ФЕМТОСЕКУНДЕН ЛАЗЕР
ЗАЩО ЛАМЕЛАРНИТЕ ЧАСТИЧНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ НА РОГОВИЦА СА ПРЕДПОЧИТАНИ?
При променяне само на една част на роговицата, отхвърлянето е по-рядко, трансплантът може да живее по-дълго време, разваля се по-малко, издръжливостта на окото към външните травми се увеличава, при някои видове не се използват шевове, при някои видове зрението може да бъде отлично, в крайна сметка са по-успешни.
Не, не всяко око е подходящо за този вид трансплантации. Ако по всички слоеве на роговицата има повреди, този вид трансплантации не могат да се извършат. При тези случаи се прилага класическа трансплантация на роговица. Обаче, при всички случаи в които е възможно, прилагането на тези техники носи множество ползи.
Трансплантацията на външния слой на роговицата, който представлява 95% от нея, се нарича DALK. (Точно обратното на DMEK трансплантацията. По този начин не се налага трансплантацията на вътрешната част, която придава прозрачността. Така отхвърлянето на транспланта е много трудно, почти невъзможно. Освен това, понеже собствения вътрешен слой на пациента остава здрав, необходимостта той да бъде сменен в бъдеще ще бъде намалена или няма да се налага, като срещу травми (удряне) окото ще бъде най-малко 5 пъти повече издръжливо в сравнение с класическата трансплантация. Да се отдели 5% част от 95% част не е лесно и за разделянето им се използва въздух или специални вещества и техники. При този начин на трансплантация не се използват шевове като при класическата трансплантация. Поради това, степента на виждане е равна на тази при класическите трансплантации.
Препоръчва се при пациенти, при които е болен външният 95% слой. Първи след тези заболявания се нарежда кератоконусът, а освен него и роговичните дистрофии, нараняванията на роговицата, премахване на белезите след инфекции на роговицата (след херпес или други инфекции) са сред най-честите причини.
Трансплантациите на 5% вътрешен слой на роговицата се наричат DSEK и DMEK. Докато при DSEK все още има една част преден слой, при DMEK няма никакъв преден слой. Поради това, че е много нежен слой, трансплантацията се извършва като по време на операцията по възможност не се докосва с никакъв уред или се докосва много малко. Пак поради тази причина, частта, която ще се трансплантира се прихваща без да се използват шевове, чрез въздух или газ. След операцията дори потенциално е възможно постигане на 100% зрение. След операцията, възстановяването може да протече много бързо. Практиката показва, че степента на отхвърляне е по-ниска, както и повторна промяна на транспланта ще може да бъде по-лесна. Освен това, при някакъв удар (травма) издръжливостта ще бъде 5-7 пъти по-висока в сравнение с око с класическа трансплантация. Но като хирургическа процедура, операцията изисква опит.
ПРИ КОИ ПАЦИЕНТИ СЕ ПРИЛАГА DSEK И DMEK (ЗАДНИ) ТРАНСПЛАНТАЦИИ НА РОГОВИЦА?Когато слоят, който заема вътрешната част на роговицата се повреди, роговицата се замъглява и при много напреднали случаи причинява бодеж и болка. Този случай може да бъде предизвикан или вследствие на наследствени заболявания (дистрофия на Фукс), или поради прекарани вътреочни операции, или във връзка с вътреочните лещи. За тази пациенти са подходящи DSEK и DMEK трансплантации.
Заедно с операцията за трансплантация на роговицата ако се налага могат да се излекуват заболяванията на цветната част (ирис) на окото, катаракта – заболявания на очната леща и заболяванията на ретината в един и същ сеанс чрез хирургическите техники.
Това, степента на успеваемост да бъде ниска, поради различни причини, се нарича трансплантация на роговица във висок риск. При подобни случаи, лекуването на придружаващите заболявания и състояния е от доста голямо значение за увеличаване успеха.
Основната причина за това, трансплантацията на роговица да бъде по-успешна в сравнение с трансплантациите на другите органи в тялото е фактът, че в роговицата няма кръвоносно съдове. Обаче, в някои случаи в роговицата може да има кръвоносни съдове и това да причини отхвърляне на транспланта. В този случай се налага лечение на обхващането от кръвоносни съдове Ако в някои структури в окото, особено в тъканта ирис, придаваща цвета на окото има повреди или слепвания, то се налага заедно с трансплантацията да се извърши операция за пупилопластика, която означава пластична хирургия на ирисовата тъкан. Ако има проблеми с лещите в окото, вътреочните лещи трябва да се сменят и ако е необходимо да се пришият към бялата част на окото – структурата, наречена склера или към тъканта ирис. Ако има проблеми в гела, изпълващ очната ябълка и наричан стъкловидно тяло, задължително това трябва да бъде преценено и заедно да се извърши операцията витректомия. Ако преди това в окото е прекаран херпес, преди и след трансплантацията на роговица трябва да се приложат своевременни медикаментозни лечения.
Когато кожната част (епител), покриваща повърхността на роговицата бъде наранена, тя най-вече се поправя благодарение на стволовите клетки, намиращи се в сиво-верната област (limbus), която остава между бялата и прозрачната част на окото. Вследствие на някои заболявания или наранявания тези стволови клетки могат да се повредят и тогава повърхността на окото никога не се възстановява. При подобни случаи, от другото око на същото лице или от негов роднина може да се вземе малък ствол, да се размножи и да се трансплантира. По този начин болестта може да се излекува.
Може да приложи при лечението на всички пациенти, които имат повреди в зоната на лимбуса. Сред тях основно могат да се изброят страдащите от изгаряния на очната повърхност, синдром на Стивънс-Джонсън, травми – удари, претърпелите множество операции.
Всяка част е специална за притежаващия я човек. Дори и при братята и сестрите пълното съответствие не е лесно. Поради тази причина, ако е здраво, взимането на стволови клетки от другото око на пациента е много по-успешно в сравнение с взимане от друг човек (дори и той да бъде най-близкия му роднина – брат или сестра).
Стволът, взет от здравото око е ограничен. Освен това, понеже стволът е на мястото си, той расте на същото място като отрязана трева или отрязана коса. Поради тази причина, не се очаква в здравото око да се появи някакво увреждане. Дори и да се появят някои не дотолкова сериозни случаи, то те могат да се излекуват с необходими и своевременни лечения.
Това е мембрана, която осигурява хармонията между майката и бебето и правилното развитие на бебето. В себе си съдържа особености, които регулират и подпомагат възстановяването на множество рани. Поради тези свои особености се използва за бързото възстановяване на раните върху роговицата.
КЪДЕ СЕ ИЗПОЛЗВА АМНИОТИЧНАТА МЕМБРАНА (МЕМБРАНАТА МЕЖДУ МАЙКАТА И БЕБЕТО)?
Техника, която се прилага за бързото и качествено възстановяване на нараняванията в окото и особено в роговицата. Поради тази причина, след незаздравяващите рани в роговицата се използва и в ранното лечение на изгарянията на роговицата заедно с трансплантацията на лимбални стволови клетки.
Тази мембрана с времето се топи от само себе си и изчезва. Поради тази причина, въздействието ѝ е временно, но е важно, защото е в критичен период.
Кератопротезата е изкуствена роговица, която е дълготрайна и не се влияе от външни фактори.
Прилага се в случаите, при които не може да се извърши трансплантация на роговица или при многократни опити не е постигнат успех. При тази процедура може да възстанови напълно зрението. Например при пациент, с изцяло загубено зрение от 30 години, освен усещането за светлина, чрез поставяне на кератопротеза е възстановено зрението в много голяма степен. Технически погледнато е възможно да се постигне дори 100% възстановяване на зрението. За да е приложимо поставянето на изкуствена роговица е необходимо структурите на окото като стъкловидното тяло, ретината и зрителния нерв да функционират добре.
Прилага се при изгаряния на роговицата, кожни или очни заболявания като синдрома на Стивънс-Джонсън или Пемфигоид и болести на очната повърхност, след многократни опити за транплантиране на роговица, които са били неуспешни поради различни причини, липса на зрение в детството заради роговицата (като Синдром на Петер или Конгенитална ендотелна дистрофия), както и при наследствени и вродени замъглявания на роговицата.
Степента на успеваемост е между 60-70%, но в зависимост от заболяванията тази степен се променя.
Вашият лекар, който ще извърши тази операция, задължително трябва да е преминал обучение за тази процедура. Изискват се специални операционни техники. Необходимо е непрекъснато наблюдение на пациентите. Процедурата крие много рискове. Поради тази причина, пациентите трябва да се проследяват от близо и цял живот, а при необходимост от допълнителни хирургически намеси, те трябва да се извършват навреме.
КАК СЕ ПОСТАВЯ ПРОТЕЗАТА?Протезата се поставя в друга роговица чрез специална техника. След това роговицата, която в себе си съдържа протезата, се трансплантира. В същото време, ако съществуват други заболявания на окото като глаукома (високо очно налягане), катаракта, увреждане в структурата на предния сегмент на окото и др. те се лекуват чрез допълнителна хирургична намеса.
Трансплантът, който държи протезата може да се подмени или да се коригира чрез различни техники. Поради тази причина не е необходимо да се извади веднага.
Поради факта, че често тези пациенти страдат едновременно с това и от глаукома (високо очно налягане), се изисква допълнителна хирургическа намеса за поставяне на глаукомна тръбичка; в случай, че пациентите страдат от сухи очи, се извършва специална хирургическа намеса за приближаване на клепачите, наречена пиларна тарсорафия; или се прави катарактна хирургия. Затова е необходимо опитният хирург да може да извършва различни хирургически интервенции или един опитен хирургически екип да осъществи операцията.
Пациентът трябва постоянно да използва специално произведени и поставени в окото контактни лещи и всеки ден редовно да поставя капки в окото си.
При условие, че в медицината всички вероятности са възможни, да се загуби способността да се различава светлината е много трудно. Ако се извършат своевременни намеси, подобни ситуации са почти невъзможни. Ако по никакъв начин не може протезата да се задържи на мястото си, то тогава се трансплантира роговица без протеза и в най-лошия случай пациентът се възвръща в предишното си състояние. С други думи, при своевременна намеса е невъзможно да се стигне до загуба на способността за различаване на светлината или премахване на окото.
Заедно с операцията за поставяне на кератопротеза могат да се излекуват заболяванията на цветната част (ирис) на окото, катаракта – заболявания на очната леща и заболяванията на ретината.
РОГОВИЦАТА, която е най-външната част на окото ни (или частта, която се съпротивява на пръста ни, когато затворим окото си и го пипнем), нормално е във формата на КУПОЛ. Промяната на формата ѝ в ПИРАМИДАЛНО-КОНУСНА форма се нарича КЕРАТОКОНУС (РОГОВИЦА С ПИРАМИДАЛНО-КОНУСНА ФОРМА).
Обикновено РОГОВИЦАТА, която представлява най-външната част на окото, е доста здрава и издръжлива тъкан. Кератоконусът се получава от това, че тъканта на роговицата е по-мека. По този начин, роговицата, която се избутва от очното налявгане, с времето се изостря и зрението се разваля.
За увеличаване на зрението:
Безплатни консултации с топ уролог-хирург на 28 и 29 юни […]
Безплатни консултации с топ ортопед-травматолог на 18 и 19 май […]