Интервенционална радиология

Определението интервенционална радиология се отнася до редица техники, при които се използва радиологично изображение. (рентгенова флуороскопия, ултразвук, компютърна томография или магнитен резонанс) за прецизен избор на терапия. Тези техники са минимално инвазивни алтернативи на отворената и лапароскопска хирургична интервенция. Тъй като много интервенционално-радиологични процедури започват с преминаване на игла през кожата до целта, понякога се нарича точкова хирургия.

Основните умения на интервенционния радиолог са разчитане на диагностичния образ, манипулирането на иглите и използването на фини катетърни тръби и проводници за навигация по тялото, като целия процес се контролира на изображението. Интервенционалните радиолози са специалисти едновременно в областта на радиологията и интервенционалната терапия.

Обхватът на състоянията, които могат да бъдат лекувани чрез интервенционална радиология е голям и непрекъснато се разширява. Най-важните предимства на тази минимално инвазивна техника включват минимален риск от усложнения. По-кратък болничен престой, по-ниски разходи и по-бързо възстановяване. Ефективността на лечението често е по-добра от тази при традиционното лечение.

Заболявания на кръвоносните съдове  

Артерии

Стеснявания на артериите, водещи до намален кръвен поток (периферно съдово заболяване): Интервенционалните радиолози третират този вид заболявания, като използват балони за разширяване на съда (балонна ангиопластика) или метални стентове, които задържат съдовете отворени. Например в някои случаи артериите блокират внезапно и се получава бърза загуба на кръвоснабдяване на крайниците.

Ако не се възстанови кръвоснабдяването, това може да доведе до ампутация. Интервенционалните радиолози в тези случаи съдействат чрез вливане на лекарства за отстраняване на съсиреци директно в артерията чрез малки катетри, като по този начин се възстановява кръвоснабдяването.

Разширени артерии (аневризми), изложени на риск от разкъсване и кървене: Интервенционалните радиолози ги третират чрез изправяне на съда с тръба, наречена стент.

Кървене (кръвоизлив). Това е най-често срещаното съдово заболяване, лекувано с интервенционална радиология. Кървенето може да бъде спряно чрез блокиране на съда (емболизация), изправяне на съда със стент или издуване на балон в съда, за да се спре кървенето, докато се извърши спешна операция. Интервенционалната радиология също се използва за предотвратяване на кървене по време на някои видове операция, напр. по време на цезарово сечение при пациенти с висок риск от кървене при анормална плацента (кръвоизлив след раждането).

Вени

Кръвни съсиреци в белите дробове (белодробна емболия): Интервенционалните радиолози извършват две различни форми на лечение - поставят устройства (филтри) за улавяне на кръвни съсиреци, преди да достигнат белите дробове, с което предотвратяват бъдеща белодробна емболия. От друга страна, когато има масивна белодробна емболия, причиняваща колапс, интервенционалния радиолог може да използва малки катетърни тръбички за разграждане на кръвния съсирек и възстановяване на кръвния поток

Разширени вени (варикозни вени): Най-често се появяват по краката, но могат да се образуват и в таза или скротума. Те могат да бъдат лекувани чрез блокиране на вената чрез термично третитане (лазерно или микровълново) или чрез използване на дразнещи средства и техники за емболизиране.

Блокирани вени: Това е състояние, при което кръвен съсирек във вените (венозна тромбоза), се третира чрез инжектиране с малък катетър на лекарства за разграждане на кръвни съсиреци. Може също така да третира с поставяне на стент, например при тумори в гръдния кош, които притискат някоя вена, това може да доведе до подуване на лицето, главоболие и др.

Не-съдови интервенции

Този вид интервенции обикновено се отнася към интервенционалната онкология, но лечението е ефективно и при доброкачествени състояния. Интервенционално-радиологичните терапии се използват за следното:

• лечение на тумор / рак (туморна аблация, емболизация)
• облекчаване ефектите на тумора върху други системи, напр. блокиране на хранопровода, червата, бъбреците или черния дроб
• източване на течност или гной в гърдите или корема
• за поставяне на тръби за хранене
• за коригиране на целостта и формата на гръбначните кости (вертебрална пластика)

Туморни терапии: Тези терапии са предназначени за свиване или унищожаване на тумори в основното им място или които са се разпространили в други области (метастази).

Чернодробни, бъбречни и други тумори (например на костите, белите дробове): Те могат да бъдат третирани чрез разрушителни терапии (аблация). Обикновено включващи топлина (радиочестотна, лазерна, микровълнова, ултразвукова) или замразяване (криотерапия). Лечението се наблюдава и извършва чрез използване на образ (ултразвук, компютърна томография или магнитно резонансно изображение).

Маточни фиброиди: Силното менструално кървене и болка могат да бъдат причинени от доброкачествени тумори, наречени фиброиди. Те могат да бъдат лекувани чрез блокиране на кръвоносните съдове (маточна фиброидна емболизация). Емболизацията понякога се комбинира с лекарствена терапия (химиоемболизация). Или лъчетерапия (радиоемболизация), която е насочена към тумора и ограничава някои от страничните ефекти на раковата терапия.

Бъбречно-  и жлъчно-каменни заболявания

Бъбречните камъни най-често причиняват болка, инфекция и блокиране на бъбреците. Запушването на бъбречните канали при наличие на инфекция може бързо да причини необратимо увреждане на бъбреците. Интервенционалните техники за отстраняване на бъбречни камъни включват поставяне на тръбичка в бъбреците (нефростомия). За да се позволи на урината да изтече и да се отстранят камъните с помощта на различни инструменти, поставени през кожата и навлизащи в бъбречната тъкан.

Големите камъни в бъбреците се отстраняват най-добре чрез създаване на тунел в бъбреците чрез малък кожен разрез. След това преминаване на ендоскоп директно в бъбреците, разрушаване на камъка със специални инструменти и издърпване на фрагментите (перкутанна нефролитотомия).

Жлъчните камъни са едно от най-често срещаните заболявания в горната част на корема. Повечето се отстраняват с лапароскопска хирургия. Когато камъни или тумор спират изтичането на жлъчката от черния дроб, това причинява жълтеница. Това състояние обикновено се лекува чрез телескоп, преминаващ през гърлото (ендоскопия). Но понякога се налага интервенционален радиолог да извърши дренаж чрез поставяне на катетърни тръбички през черния дроб за отстраняване на камъните или да постави стентове за улесняване на оттичането.