Безплатни консултации с топ уролог-хирург на 28 и 29 юни […]
бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ 120, Пловдив
Проф. д-р Ремзи Караогуз
Болница към Университет „Коч“ - Отделение по кардиология
Сърцето има механизъм на действие, който се управлява от синусовия възел, представляващ естествен възбудно-проводен център. Някои фактори на околната среда, използвани лекарства, хормоните в тялото ни, различни механизми като симпатиковата нервна система повлияват на скоростта на работа на сърцето ни. При възрастните се приема, скоростта на сърцето да бъде между 60 и 100 на минута в състояние на покой. Ритъмните нарушения на сърцето възникват във връзка с промяна на броя и/или последователността на импулсите на възбуждане, които възникват в синусовия възел или възникването на бързи и/или непоследователни импулси на възбуда от различни части на сърцето. Според мястото на произход, ритъмните нарушения могат да се класифицират като камерни или предсърдни аритмии, а според скоростта – като тахикардия (скоростта на сърцето е над 100 удара в минута) и брадикардия (скоростта на сърцето е под 60 удара в минута). Някои ритъмни нарушения могат да възникнат при хора с нормални сърдечни функции и да се оправят без значителни симптоми, от само себе си или след кратко лечение. Като пример за това можем да посочим синусова тахикардия и редките допълнителни удари, които възникват от предсърдията или камерите. Други ритъмни нарушения, обаче, се проявяват като симптом на сърдечно заболяване и причиняват сериозни симптоми като сърцебиене, понижаване на кръвното налягане, задух и припадне. Откриването и лечението на подобни ритъмни нарушения възпрепятства усложненията и увеличава качеството и продължителността на пациентите.
Ако при всички нас функцията на синусовия възел, който е естественият възбудно-проводен център на сърцето, е нормална, скоростта на сърцето ни при състояние на покой варира между 60 и 100 удара в минута. Излизането на по-малко от 60 импулса на възбуда от синусовия възел се нарича синусова брадикрдия. При добре трениране спортисти и по време на сън е нормално, скоростта на сърцето да намалява в известна степен. Това не причинява някакви симптоми. А в случаите в които синусовата скорост е много ниска, възникват симптоми като световъртеж, отпадналост и бързо изморяване при ходене. Пристъпите на припадъци са редки. Най-важната причина за сериозното синусно намаляване на скоростта е нарушение, което се нарича синдром на болния синусов възел. Друга причина за сериозно намаляване на скоростта на сърцето са атриовентрикуларните блокове. Особено при атриовентрикуларни блокове от 2. и 3. степен, една част, а понякога и нито един от импулсите на възбуда, които излизат от синусовия възел, не достигат до камерите. Ако камерите не се стимулират редовно от друг център, скоростта на сърцето намалява значително. При пациенти пи които се развиват атриовентрикуларни блокове се срещат често внезапни припадъци и наранявания вследствие на паданията.
И двете състояния, които намаляват скоростта на сърцето, могат да бъдат излекувани или ако не се констатира временна причина, да се наложи поставянето на постоянни сърдечни батерии. Поставянето на сърдечна батерия се осъществява в катетърна лаборатория, обикновено под локална анестезия, от страна на кардиолози. Батерията се поставя в малък джоб под кожата, електродите – чрез вените в близост до ключицата в дяната камера, а при в случаите в които се налага – в дясното предсърдие. При сърдечните батерии могат да се програмират и много други параметри освен скоростта. По този начин, когато скоростта на сърцето намалее, електрическите сигнали, които излизат от батерията се подават на на сърдечния мускул чрез електродите и осигурявайки той да се свива с програмираната скорост, се осигурява нормалната работа на изпомпване на кръв на сърцето.
Тахикардиите могат да се обединят в две групи като предсърдни и камерни тахикардии. Тахикардиите, които възникват от предсърдието, са ритмични нарушения, които обикновено настъпват под формата на пристъпи и скоростта на сърцето варира между 130 и 250 удара на минута. Честотата на срещане сред населението се отчита приблизително като 2 на 1000 души. Във връзка със скоростта на сърцето могат да се появят симптоми като сърцебиене, световъртеж, затруднено дишане, натиск в областта на гърдите и по-рядко припадане. Значителна част от тези сърцебиения се проявяват, без да има нарушения в останалите структури на сърцето и отговарят много добре на лечението. По време на пристъпите, някои маневри, които увеличават парасимпатиковата активност, като каротиден масаж, могат да спрат сърцебиенето. При пациенти при които не се получава отговор, се използват антиаритмични лекарства. Тези сърцебиения обикновено са с повтарящ се характер. За предотвратяване на редицидивите, могат да се избягват факторите, които задействат сърцебиенето и да се прилагат дългосрочни медикаментозни терапии. Друг метод на лечение е катетърната аблация. Тя е доста ефективен метод на лечение на пациентите, попадащи в тази група. В опитни здравни центрове рискът от усложнения е нисък, а степента на успеваемост е значително висока. Рискът, сърцебиенията да рецидивират след процедурата, е около 1-2%.
Тахикардиите с камерен произход (вентрикуларните тахикардии) и вентрикуларните фибрилации са много сериозни аритмии, които представляват опасност за живота. Най-важните причини при възрастните са изхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт и заболявания на сърдечния мускул. Тези ритъмни нарушения причиняват внезапно спиране на сърцето, нарушение на функциите на кръвообръщението и дишането и загуба на съзнание. При тези случаи, във възможно най-кратки срокове трябва да се направи миокардно стимулиране със сърдечен масаж и искуствено дишане, и да се приложи електричен шок с апарата, наречен дефибрилатор. Голяма част от сериозните камерни ритъмни нарушения, които причиняват внезапно спиране на сърцето, се случват извън болница. Поставянето на апарати за регулиране на сърдечния ритъм (автоматични екстернални дефибрилатори) в обществени места като летища, библиотеки и стадиони, и използването на тези апарати от обучен персонал, ще лекува сериозните ритъмни нарушения в ранен период и ще намали смъртните случаи.
От 1980 г. насам, на пациентите в тази група се прилага специално разработено апаратурно лечение. Апаратите, наричани кардиовертори и дефибрилатори, които се имплантират, се поставят в тялото по начин, сходен с този на сърдечните батерии. Други лечения, които се прилагат на тази група са медикаментозните лечения и катетърната аблация. Когато се погледне от обществена гледна точка, намаляването на рисковите фактори за исхемичната болест на сърцето ще намали сърдечните инфаркти и респективно сериозните камерни ритъмни нарушения.
Атриалната фибрилация е най-важното ритъмно нарушение на предсърдието. Това е аритмия, която засяга 1 – 2% от общата популация. Атриалната фибрилация нарушава нормалното свиване на предсърдията на сърцето поради хаотични електрични сигнали и причинява трептене. Може да се появява, както с пристъпи, така и постоянно. По време на фибрилацията, кръвта може да се натрупа в предсърдията и да се съсири. При разкъсването на съсиреците тук и включването на парченцата откъснати съсиреци в кръвоносната система, могат да породят най-сериозния резултат, който е инсултът. Следователно, в основата на предпазването от инсулт стои лекуването на атриалната фибрилация. Първият вариант е изборът на антикоагулиращи медикаменти (лекарства, които разреждат кръвта). Дълги години, единствен вариант за антикоагулиращи препарати бяха антагонистите на витамин К. Антагонистите на витамин К проявяват ефекта си, като потискат възпроизвеждането на някои фактори, които играят роля в съсирването на кръвта. Кумадин (Варфарин) е един антагонист на витамин К и от 1954 г. насам се използва в клиниката. В случай, че се използва заедно с някои храни и лекарства, ефектът на кумадина може да се засили или намали. Ефективната доза на лекарството в различна при всеки човек, затова периодично трябва да се правят кръвни изследвания и дозите да се назначават от лекар. Другите лекарства за разреждане на кръвта, които влязоха в употреба през последните години – директните тромбинови инхибитори потискат тромбина, който е един от ензимите, участващи в съсирването, и по този начин възпрепятстват образуването на съсиреци. Прадакса (Дабигатран) е един директен тромбинов инхибитор. Фактор Ха инхибиторите потискат ензима фактор Ха, който участва в образуването на съсиреци и възпрепятстват съсирването на кръвта. Ксарелто (Ривароксабан), Еликуис (Апиксабан) и Ликсиана (Едоксабан) са инхибитори на фактор Ха. При пациенти с атриална фибрилация и висок риск за развиване на съсиреци, всички антикоагуланти намалят в значителна степен риска от инсулт. От друга страна, трябва да се знае, че тези лекарства, особено при някои рискови групи, могат да предизвикат кръвоизливи. Поради тази причина, хората, които използват тези лекарства, трябва да правят изследванията си редовно. Променянето на дозите на тези лекарства или спиране на употребата им, когато е необходимо, задължително трябва да се извършва със знанието на лекаря.
Други симптоми, които могат да се срещат при хората с атриална фибрилация, са сърцебиене, отпадналост, умора и задух. Леченията, които могат да се прилагат според състоянието на пациента са антиаритмични лекарства за намаляване на скоростта на сърцето и подобряване на ритъма, прилагане на контролирани шокове (кардиверсия), катетърна аблация (разрушаване на огнищата, причинители на ритъмното нарушение чрез нагряване или изстудяване), при някои случаи прилагане на сърдечни батерии и някои хирургически интервенции. Освен това, при хора с атриална фибрилация трябва да се изследват рисковите фактори като наднормено тегло, хипертония, болести на щитовидната жлеза, захарен диабет и сънна апнея и ако съществуват подобно, те да се излекуват.
Безплатни консултации с топ уролог-хирург на 28 и 29 юни […]
Безплатни консултации с топ ортопед-травматолог на 18 и 19 май […]